И аз си спомням моите безсънни нощи в чат с непознати в разни големи канали в първата година на познанството ми с IRC. С времето се случи така, че различни моменти от живота или - в по-тесен смисъл - комуникацията ми с други хора са протичали в различни програми: от mIRC през Trillian, ViRC, icq и дори чата в Gmail и SoulSeek.

От скептично (”как така безплатни разговори?”) и свързано с целенасочено пускане за разговор и изключване след това, отношението ми към Skype постепенно се подобри и днес съм почти денонощно зелен, най-много с луничка. Вярно е, че е тежка и сравнително проблемна, заради множеството функции, но - дори аудио разговорите настрана - предлага експресивност и непосредственост, каквито другаде липсват. Емотиконките са много добре направени и съвсем не са излишно много. Напротив - лично използвам учудващ брой от тях, а в някои ситуации дори ми липсват подходящи. Аватарите и балончетата са други възможности за индивидуализация.

IRC си остава онзи гийки софтуер, с който хора като теб и мен свързват периода на вторичната си социализация, най-често в контекста на училището. Същата функция, но за по-късните поколения (ще) изпълнява Skype, а в по-далечно бъдеше - вероятно някой друг.